Избрани моменти от историята ни (last updates) - 5

Ивайло

Ивайло си беше един прост момък от народа – пасеше си свинете, а понякога, когато беше на кеф, даваше на някоя колежка-свинарка да му пипне бицепса и тя възторжено възкликваше – ау, какъв мъж! От това нашият човек не ставаше по-умен, но пък самолюбието му се ласкаеше до немай къде – бяха сурови времена, никой не гледаше колко акъл имаш, а по-дългата сопа (или мускулите) обикновено решаваха спора.
…Пасеше си Ивайло свинете и мечтаеше някой ден да стане гавазин на самия цар – тоест, нещо като телохранител. Обаче разбираше колко нереално изглежда всичко това и споделяше бляновете си само със свинете, а в много редки случаи – с Цвятко, които пък пасеше кози наблизо. В тези случаи приятелят му кимаше, съгласяваше се, че от Ивайло по-добър бодигард царя няма да намери, а после (след като се отдалечеше на безопасно разстояние), правеше многозначителен жест, като въртеше пръст до главата си.
Обаче историята обича да се шегува - царят нещо съвсем оплете конците, на народа му писна – с две думи, създаде се революционна ситуация. Ивайло усети това, сподели го с подопечните си свине (те не възразиха) и реши, че и неговата звезда е най–после е изгряла. Ето защо викна Цвятко и му предложи да оглавят заедно недоволството.
- То лошо няма де… - започна колебливо козарят – Ама ние с теб (да ме прощаваш, нали) малко цървули падаме, та…Не знам. То да бяхме боляри – разбирам, а така…Хората няма да ни повярват.
- Ами – Ивайло беше пълен с оптимизъм – Глупости. Аз по свинете съм забелязал – колкото си по-прост, повече ти имат страха. Особено ако имаш дебела сопа.
- Е, то за сопата ясно, обаче…Да вземем да поканим и някой по-учен, да ни съветва понякога…
Ивайло поклати глава.
- Не ги разбираш ти тези работи. Трябва ние да изпъкваме, затова напротив – ще намерим още по-прости от нас и ще се заобиколим с тях, та на този фон…
Цвятко малко се съмняваше дали изобщо ще се намерят подобни хора, но не посмя да възрази – сопата на Ивайло беше по-дълга. И не сбърка.
Народът се оказа не кой знае колко по- интелигентен от свинете, за съжаление. А и Ивайло постоянно работеше върху имиджа си и скоро всички вече го възприемаха почти като спасител на нацията. Вярваха му и умираха за него в безкрайните сражения, с надеждата, че ако не те, то поне децата им… А битките не свършваха.
Един ден Цвятко пак несмело напомни, че не е лошо да поканят някой по-учен човек да се завърти около тях, но Ивайло отново възрази, че не акълът, а имиджът бил най-важното. А да изглежда на нечий фон като един прост свинар изобщо не влизало в плановете му. Освен това – самата царица му била предложила брак, неудобно било да откаже… А после ехидно попита – кой е станал цар благодарение на образованието си?
Цвятко не намери отговор и замълча.
Обаче в крайна сметка хората все пак се оказа по-интелигентни от свинете – и в един момент почнаха да се питат – абе ние тука се бием, умираме си ей–така, за свободата – а оня се търкаля с царицата и му е през имиджа за нас. И започнаха един по един да напускат армията.
Ивайло се оказа в сложна ситуация – сам срещу Тройната коалиция на царя, византийците и татарите. И понеже така и не покани поне един умен човек да го съветва, избра най–лошия вариант – отиде да търси помощ от татарския хан. Оня обаче само това чакаше и му отряза главата. А - строго погледнато - Ивайло даже не беше го заплашвал да му събори барбекюто, но...
Очевидно, управленческият опит, придобит на свинете, не винаги работи и при хората…

Избрани моменти от историята ни (last updates) - 4

Крум Страшни – войната с Византия

През същото това време във Византия управляваше един Никифор, който много завиждаше на Крум, че си е сложил ред в държавата и хората му не стачкуват, за разлика от неговите собствени поданици. Освен това императорът тайно се изживяваше като екшън герой и искаше след време да снимат филм за него, например, под името “Нико”. Ето защо той издебна промеждутъка на между две поредни стачки, събра армията и я поведе към Плиска.

Новината за нашествието завари Крум в разговор със столичния кмет (или както се е наричала тогава длъжността) – да се чешат по главите и да се чудят какво може да ремонтира с толкова силно ограничен бюджет. Когато на хана му докладваха, че Никифор се кани да му разруши столицата, българският владетел първо спомена нечия майка в Константинопол, а после въздъхна и каза:
“Ами да събарят тогава, тъкмо ще спестим малко пари. Който на чужд бюджет посяга, своя може да загуби. Я пратете някого да му каже на този да не се прави на интересен.”

Обаче Никифор не поиска да слуша никого. Той вече се виждаше победител, триумфатор, първият човек в историята, научил българите на ред – и прочие подобни бълнувания. Да си го кажем направо – падаше си малко мечтател и връзката с действителността на моменти му се губеше.
Обаче армията му беше десет пъти по-голяма от тази на Крум.

Българският хан отдели един отряд камикадзета, обясни им, че историята нямало да ги забрави и ги остави да отбраняват столицата и мирните й жители. А за себе си отбеляза, че ако случайно не се получи - селища, мераклии да бъдат столица – дал господ.
Е, не се получи, естествено. Византийците харесват българите само в качеството им на туристи, иначе – никак даже. Плиска бе унищожена, а историята, естествено, забрави всичко.

А ханът гледаше всичко това от безопасно разстояние и кроеше планове за отмъщение. По едно време извика един от приближените си (нещо като сегашен министър) и го попита:
- Абе, помниш ли ония проходи, дето ви дадох пари от хазната да ги ремонтирате....?
Приближеният потръпна и неволно пипна главата си – да се убеди, че е още на мястото й (тогава борбата с разхищението на държавни средства се водеше малко по-различно), а после каза, че общо взето, помни всичко, но оттогава – дъждове, наводнения, нищо не е вечно и т.н.

Ханът обаче обясни, че сега не е време за одити, та оня да си кажел, ако му е мил животът. Тогава приближеният призна, че за Върбишкия проход парите не стигнали, та....трудничко се минавало оттам. Абе честно казано – малко да бутнеш – и пиле не можело да прехвръкне.

Крум този път спомена нечия българска майка, но после зловещо се усмихна....

....за чужденците, четящи всичко това, ще поясня – по формално ремонтиран път през български проход и с танк трудно се минава, а какво остава на кон. Та, относно Никифор – лека му пръст на човека...

А това, за главата му и варварщината на Крум, си е едностранчиво тълкуване на фактите. Не беше толкова свиреп човек ханът, ама на – в един момент се оказа – целият обслужващ персонал отишъл на морето, понеже било сезон и плащали по-добре. Дето се вика, няма кой една чаша да подаде на владетеля. И тогава той се ядоса и заяви – като ви е такова обслужването, от черепа на Никифор ще пия! Но и бакшиш няма да ви оставя.

(Само не е ясно какво точно е пил, понеже нали помните - лозята, анти алкохолната кампания...А за кока-кола определено още беше рано. Остава само да приемем, че и той – като някои по-късни управници – никога не е и помислял да спазва собствените си закони...
А кой знае - може и да е минал на вносно, византийско.)