сряда, 9 май 2012 г.

Хюстън, имаме проблем!


След завръщането си от поредната експедиция до Луната (американското знаме там бе престанало да се вее, та ходиха да го поразклатят), космическият кораб „Аполо 69” влезе за основен ремонт. Поизчукаха го, затегнаха му гайките и дори пуснаха една прахосмукачка, а после го изстреляха да направи няколко обиколки около Земята – да се види занася ли нанякъде, скърца ли му окачването и т.н. – абе, който е ходил в автосервиз, знае.

В средата на първата обиколка обаче екипажът се включи извънредно:
- Хюстън, имаме проблем!
Ръководителят на полета отначало реагира спокойно:
- Ако е климатикът – изобщо нямайте грижа. Като се върнете, ще го напълним пак. Правете си вятър там с някоя инструкция…
- Не, тук… Едни ни карат да спрем.
Новината за възможна среща с НЛО веднага събра десетки хора около командния пулт. Оказа се обаче по-сериозно.

- Значи, както си летяхме – започна да обяснява смутено астронавтът – изведнъж на пътя ни изскочи един космически кораб – малък такъв, със синя лампа на него. Оттам ни казаха, че в момента минаваме над България и сме превишили допустимата скорост с десет хиляди километра. Искат да спрем и да отидем при тях.
- Абе тия луди ли са…? – ръководителят на полета не можеше да повярва на ушите си.
- И ние така попитахме, а те ни отговориха, че законите са си закони и извън населено място…
- Засега не спирайте, дори да ви гонят. Изчакайте малко.

Десет минути по-късно американският посланик се обади на Когото трябва.
- Господин министър, вашите служители…
- Да, информираха ме вече. Искрено съжалявам, но законите са за всички.
- Обаче нашият кораб не може да спре.
- Спирачките му ли не са в ред? Е, тогава ще се наложи изобщо да го спрем от движение.
- Не точно, но – американският посланик не посмя да спомене, че корабът изобщо няма спирачки – Законите на физиката, нали разбирате… Вашите служители са ходили на училище и би трябвало да знаят, че под определена скорост корабът ще падне.
- Може да са ходили, а може и да не са. Обаче Закона за движение по пътищата го знаят наизуст. Знаете ли какво ни костваше да научим пътниците във всички самолети да слагат колани, докато летят над България?
- Да, но поне вие самият нали…
- Аз управлявам, не се занимавам с физика. Впрочем, няма проблем – корабът ви излезе извън границите на страната ни. Кажете на хората си следващият път да внимават – или поне да закачат няколко знаменца там, да се вижда, че е дипломатическо превозно средство…

Няколко часа по-късно:
- Хюстън, пак имаме проблем! Тия сега искат да ни видят аптечката и триъгълника.
Ръководителят на полета въздъхна и пак се свърза с посланика…

- Хюстън, тези отново искат да спрем! Трябвало да проверят дали двигателят ни не е с пренабити номера… Твърдят, че едно „Аполо” вече било обявено за издирване и това било рутинна проверка…

- Хюстън, пак имаме проблем! Сега ни искат винетка и „Гражданска отговорност” – ако сме блъснели някого… Абе, няма ли кой да им обясни на тези, че тук няма жива душа и - моля, проверете – какво означава „годишен технически преглед” ...?

- Господин премиер, сам разбирате…Да, знаем, че е необичайно…Да, знаем – проверка от ЕС, трябва да се симули…Тоест, да се спазват законите…Да, ще летят само над новите магистрали… Да, благодаря ви.

....

- Байконур, тук е „Союз ТМА” и май имаме проблем … Преди малко едно „Аполо” се скъса да ми мига с фарове. А нали знаете – возим турист без българска виза и … Да „черпим” ли или да се връщаме?

вторник, 1 май 2012 г.

Киро, върни лопатата!


В средата на януари температурите изведнъж рязко паднаха, а после заваля силен сняг и покри двора на фирмата с дълбоки преспи. Ето защо по нареждане на Георгиев супервайзорите изкараха работниците да ринат - и накрая се оказа, че една лопата липсва.

Като всички началници у нас, Георгиев бе тънък психолог и познавач на хората:
- Киро я е свил – обясни той – знам му аз крадливата душица…Я го извикайте веднага.
Но Киро яростно отрече обвинението и дори се обиди. Георгиев сви рамене – щом не искаш с добро…

На следващия ден температурата падна още, а Киро бе пратен да чисти снега от една естакада на десет метра над земята. Той се опита да откаже и дори спомена нещо за Инспекция по труда, но двама яки супервайзори го качиха горе, а после му сложиха обезопасителен колан, който закопчаха за една тръба. След половин час ключалката на колана замръзна и Киро прекара остатъка от деня между земята и небето, виещ като вълк по облаците (луната не се виждаше). В късния следобед вече бе почти неспособен да се движи и с отпаднал глас се опитваше да уговори два гълъба да не свиват гнездо върху ушанката му.
Свалиха го замръзнал с крана, а Георгиев предложи - Киро, върни лопатата!
Оня само поклати глава. Вечерта изпи една ракия и цяла нощ сънува, че е Паметник на съветската армия и искаше да сложат венци пред него.

На следващия ден го пратиха да прехвърля въглища в едно мазе под склада. Дадоха му маска и го заключиха да не избяга. Впрочем, мазето нямаше прозорци и течението изравняваше температурата в него с тази на двора.
Киро прекара деня в компанията на няколко общителни плъха, на които подробно обясни какъв гад е шефът му. Животинките не възразиха, а той продължи да работи, за да не замръзне. В края на деня, когато го извадиха, приличаше досущ на нинджа – целия черен и маскиран. Георгиев обаче беше упорит като оня, дето искал да склони Балканджи Йово към мултикултуралност или както там се казва сега…
– Киро, върни лопата! – крещеше той, но работникът отново отхвърли обвиненията и едва дочака да се върне в къщи, за да изпие две ракии. После заспа и цяла нощ сънува, че е жената-котка.

На третия ден температурите паднаха още, транспортът бе блокиран и дори Георгиев дойде на работа с шейната на сина си, в която бе впрегнал всички квартални помияри, които успя да улови сутринта.
След дежурното предложение към Киро да върне лопатата и поредния отказ от страна на последния, Георгиев нареди на работника да разпрегне кучетата и цял ден да се грижи за тях. Киро се усмихна – на фона на всичко напоследък… Но избърза.

…След малко на оградата се подредиха като гарги на жица представители на кучезащитническите организации у нас. Нямаше место за всички – бяха около стотина човека- та си направиха график да се сменят. И внимателно следяха да ни би Киро да наруши правата на…Наложи се нашият човек да купи по тройка кебапчета на всяко куче и по един еклер за десерт. А после ги раздели на два отбора, хвърли един кокал вместо шайба и ги остави цял ден да играят хокей. „Защитниците” останаха доволни.

Вечерта жена му обаче бе притеснена:
– Абе, Кире – върни им я тази пуста лопата бе! Ще ти вземат здравето така…А и не струва повече от десет лева.
– А с какво ще копая градината напролет? – поклати глава Киро и поглади любовно дръжката й – Я сипи още една ракия и ми подай „Белият зъб”…

Така де – сурови и смели мъже има и у нас, но кой да ги оцени?

За мен

Моята снимка
Смятам се за човек, който има какво да сподели с другите...Дали е така, преценете сами. За връзка с автора: timurcommandos@yahoo.com Едно мое интервю може да намерите на адрес: http://kadebg.com/timur-i-negovite-komandosi/